Зелената стена е стена свободно стоящa или част от сграда, която е частично или напълно покритa с растителност. Растителността може да расте и да се развива в почвен субстрат  или в неорганична  среда. Концепцията на зелената стена датира от 600 г. пр.н.е., с Висящите градини на Вавилон. Наскоро  зелените стени се появиха като  концепция, използваща иновативната  технология хидропоника от френския ботаник Патрик Бланк.

Ролята и значението на  Живите стени интегрирани в интериора, са свързани с връщането на въздуха в сградата, с неговата филтрация и насищане с фитонциди.

Зелените стени като част от екстериора увеличават наличието на зелени площи в градската среда, намаляват шума с до 5 dB, подобряват качеството на въздуха, спомагат за по-ефективната прахова абсорбция, и за по-ефективното усвояване на пространствата.


Има две основни категории зелени стени: зелени фасади и живи стени.
Зелените фасади са изградени от катерливи или увивни  растения засадени директно в стената или най-често в земята, като тяхната стабилност върху стената е осигурена чрез специално проектирана поддържаща конструкция.
Живите стени представляват модулна конструкция, състояща се от: модули с определени размери и специфична растителна среда, укрепваща рамка от алуминий или неръждаема стомана, геотекстил, поливна система.
Съществуват три типа живи стени в зависимост от изпълнената конструкция.

Първи тип
Този тип зелени стени могат условно да бъдат наречени „саксиен тип“. При тях растенията са засадени в почва, която пък е разположена в отделни саксии или рафтове монтирани върху стената. Изградена по този начин зелената стена изисква подмяна на растенията веднъж годишно за екстериорни условия и веднъж на 2-3 години за интериорни условия. Тя не е подходяща за места с голям поток от хора тъй като от вятъра и дъждовете част от почвата се разпилява и замърсява околното пространство. Не трябва да се изпълнява на височина над 2.5 м, тъй като отделните саксии или рафтове могат да бъдат  повалени от силните ветрове. Трябва да се избягва и в райони с изразена сеизмична активност. Този тип системи са най-подходящи за дома, където растенията и почвата могат да бъдат подменяни често.


Втори тип
Този тип системи са изпълнени от кокосови фибри или друг органичен материал, под формата на рогозки. Те са сравнително тънки дори и изработени в няколко слоя, и не могат да поддържат жива кореновата система на зрелите растения за повече от 3 до 5 години, тъй като водата не може да мине равномерно през рогозката, и да осигури необходимите хранителни вещества. За да се репарира тази система е необходимо да се смени цял участък от нея, което пък води до увреждане на кореновата система на съседните растителни видове. Важно е да се отбележи че тези системи имат голям разход на вода и изискват постоянно поливане, заради тънката структура и неспособността за задържане на вода. Поради този факт при инсталирането на такъв тип системи е необходимо да се изгради система за циркулация и неколкократно използване на подаваната вода. Този тип системи е добре да бъдат ситуирани на малки площи с височина до 2.50 метра.



Трети тип
Този тип системи са изградена от т.нар. панели, които не са свободно стоящи и не са от кокосови фибри. Тези панели могат да бъдат произведени в различна форма, с различна големина и съответно дебелина. Най-често те са произведени от неорганичен материал в комбинация с органичен. Това е най-добрата кобинация, защото растителността може да расте и се развива в почвен органичен субстрат. По този начин разходът на вода и допълнително подавани хранителни вещества под формата на минерален тор се свежда до минимум. Тази система е с предимство тъй като нейната гаранция е от 10-15 години. Тя може да бъде използвана както за инетриорни така и за екстериорни условия. Тя е единственият избор за райони със сеизмична активност и силни ветрове. Те са по скъпи при инсталация, но с по-евтина поддръжка.
Когато е инсталирана върху стена на сграда, живата стена намалява температурата вътре в сградата през лятото и я увеличава през зимата. Растенията от живата стена улавят пряката и отразената (от пътищата и съседните сгради) радиация.
Живите стени могат да бъдат средство за повторна употреба на водата. Растенията могат да пречистват леко замърсената вода, като усвояват разтворените в нея хранителни вещества. Бактериите минерализират органичните компоненти, като ги правят усвоими за растенията.
Те също са подходящи в безводни области, като циркулиращата вода върху вертикална стена е по-малко вероятно да се изпари, отколкото в хоризонталните градини.

Изборът на система за вертикално озеленяване зависи от:      

• Желанието на клиента
• Търсения визуален и естетически ефект
• Дали ще бъде за интериор или екстериор
• Типа на конструкцията която ще бъде озеленена

Предимства на вертикалното озеленяване:

• Увелияаване на зелените площи в градовете
• Намаляване на шума с до 5 dB
• Подобряване качеството на въздуха
• По-ефективно усвояване на пространството
• Добра прахова абсорбция